Моите предци на война
Историята разказва Георги Петков

Моят прапрадядо Георги Стоянов Димитров участва във Втората световна война като командир на танк от Бронираната бригада. През есента на 1944 г., когато България се присъединява към Антихитлеристката коалиция и се включва във войната срещу доскорошния си съюзник, той се сражава с командвания от него танк при сръбския град Ниш. Там войските на Бронираната бригада имат за задача да прекъснат пътя на изтеглящите се германски войски. Сформирана е специална група, която заема позиция от двете страни на шосето Ниш – Прокупле. На 14 октомври 1944 г. движеща се на запад германска колона от елитната дивизия „Принц Ойген“ попада под огъня на Бронираната бригада. Това внася смут и паника в редиците на оттеглящия се противник, който още същия ден е разгромен. Бойният път на прапрадядо ми завършва с преследването на германските части към Косово поле.

След края на войната той се записва да учи в Инженерно-строителния институт, но е изключен от него, тъй като произхожда от заможно семейство от гр. Оряхово – майка му Цветана Димитрова и баща му Димитър Димитров са притежавали градския хотел и кръчма. Вероятно поради същата причина в годините след войната на два пъти е затварян и в трудов лагер.