Моите предци на война
Историята разказва Емилия Ангелова

В разгара на Втората световна война моят прадядо Йордан Йорданов е около 12-годишен. Роден в бедно семейство в с. Караполци, недалеч от гара Елин Пелин, той израства в полите на ниските гористи планини, заграждащи Софийското поле от изток.

Неговите спомени рисуват картината на това какво е било детството в онова време на несигурност, страх и недоимък. Той разказва, че въпреки тежките условия в годините на войната децата винаги първи получавали храна и вода. Когато американските и английските самолети се появявали в небето над Караполци, отново първата грижа на възрастните била да скрият децата. Всички заедно намирали убежище в съседната гора или под близкия мост. Ярък спомен за моя прадядо остава случаят, когато под същия този мост потърсила укритие и бременна жена, приятелка на семейството.

Страхът от войната обаче не можел да владее детското въображение постоянно и децата от Караполци често се впускали в забавни игри. За голямо недоволство на родителите най-популярното забавление било играта на „Стражари и апаши“ и възрастните често гълчали малчуганите, че по този начин предизвикват събитията и въоръжените сблъсъци ще достигнат до българските земи.